В. И. Ленин. Избрани произведения в пет тома, том 3
В. И. Ленин
Съдържание: Материализъм и емпириокритицизъм. Критически бележки за една реакционна философияОт предговора:"Цяла редица писатели, които желаят да бъдат марксисти, предприеха у нас тая година истински поход против философията на марксизма. За по-малко от половин година излязоха от печат четири книги, посветени главно и почти изцяло на нападки против диалектическия материализъм. Тук се отнасят преди всичко «Очерци по (? би
трябвало да се каже: против) философията на марксизма», СПБ, 1908, сборник статии от Базаров, Богданов, Луначарски, Берман, Хелфонд, Юшкевич, Суворов; след това
книгите: на Юшкевич — «Материализъм и критически реализъм», на Берман — «Диалектиката в светлината на съвременната теория на познанието», на Валентинов —
«Философски теории на марксизма». Всички тези лица не могат да не знаят, че Маркс и Енгелс десетки пъти са наричали своите философски възгледи диалектически материализъм. И всички тези лица, обединени — въпреки резките различия в политическите възгледи—от враждата си против диалектическия материализъм, претендират в същото време, че във философията са марксисти! Енгелсовата диалектика е «мистика» — казва Берман. Възгледите на Енгелс са «остарели» — мимоходом, като нещо, което от само себе си се разбира, подхвърля Базаров, — материализмът се.оказва опроверган от нашите смели воини, които гордо се позовават на «съвременната теория на познанието», на «най-новата философия» (или на «най-новия позитивизъм»), на «философията на съвременното природознание» или дори на «философията на природознанието от XX век». Опирайки се на всички тия уж най-нови учения, нашите изтребители на диалектическия материализъм безстрашно
стигат до истински фидеизъм (у Луначарски най-ясно, но съвсем не само у него!), но те веднага губят всяка смелост, всяко уважение към своите собствени убеждения, когато работата дойде да определят открито своите отношения към Маркс и Енгелс."
трябвало да се каже: против) философията на марксизма», СПБ, 1908, сборник статии от Базаров, Богданов, Луначарски, Берман, Хелфонд, Юшкевич, Суворов; след това
книгите: на Юшкевич — «Материализъм и критически реализъм», на Берман — «Диалектиката в светлината на съвременната теория на познанието», на Валентинов —
«Философски теории на марксизма». Всички тези лица не могат да не знаят, че Маркс и Енгелс десетки пъти са наричали своите философски възгледи диалектически материализъм. И всички тези лица, обединени — въпреки резките различия в политическите възгледи—от враждата си против диалектическия материализъм, претендират в същото време, че във философията са марксисти! Енгелсовата диалектика е «мистика» — казва Берман. Възгледите на Енгелс са «остарели» — мимоходом, като нещо, което от само себе си се разбира, подхвърля Базаров, — материализмът се.оказва опроверган от нашите смели воини, които гордо се позовават на «съвременната теория на познанието», на «най-новата философия» (или на «най-новия позитивизъм»), на «философията на съвременното природознание» или дори на «философията на природознанието от XX век». Опирайки се на всички тия уж най-нови учения, нашите изтребители на диалектическия материализъм безстрашно
стигат до истински фидеизъм (у Луначарски най-ясно, но съвсем не само у него!), но те веднага губят всяка смелост, всяко уважение към своите собствени убеждения, когато работата дойде да определят открито своите отношения към Маркс и Енгелс."
సంపుటి:
3
సంవత్సరం:
1977
ప్రచురణకర్త:
Партиздат
భాష:
bulgarian
ఫైల్:
PDF, 9.35 MB
IPFS:
,
bulgarian, 1977